_id
stringlengths 26
30
| text
stringlengths 100
4.87k
| title
stringclasses 1
value |
|---|---|---|
apositive_test_query0_00000 | В началото на XVII век във Великобритания възниква култ към меланхолията. Предполага се, че причините са религиозната несигурност, следствие от английската Реформа и дълбокия интерес към греха, грехопадението и спасението. В музиката негов изразител е Джон Доуланд, който казва за себе си Semper Dowland, semper dolens („Винаги Доуланд, винаги печален“). Уилям Шекспир създава меланхоличния, несговорчив и опасен за своето обкръжение герой принц Хамлет. Още един израз на тази обществена нагласа са обсебените от мисълта за смъртта произведения на Джон Дън. Томас Браун и Джереми Тейлър посвещават многобройни страници на метафизични разсъждения за смъртта. В тази епоха най-дълбоката и най-пълна картина за този феномен от медицинска и литературна гледна точка ни дава Роберт Бъртън. През 1621 той публикува „Анатомия на меланхолията“, книга, в която анализира причините и проявленията на меланхолията и търси средства за лечението ѝ. Той отбелязва и съществуването на религиозната меланхолия. Това съчинение е важен сбор от съществуващите дотогава теории и показва, че меланхолията е била известна. Според Бъртън тя е свързана със загубата на близък човек и с траура. Самият Бъртън е считал себе си за меланхолик. | |
negative_test_query0_00000 | През XIX век меланхолията означава две неща: унилост поради някаква дълбока липса, която страдащият не може да определи и в клиничния смисъл психическа болест, свързана с дълбоко отчаяние и отпадналост. Меланхолията става синоним на депресия. | |
negative_test_query0_00001 | Преди новата ера меланхолията се свързва със загубата на близък. Върху атическите надгробни стели от IV в. са съхранени изображения на тъгуващи по починал. През VI в. Пенелопа е изобразена в меланхолично очакване на своя съпруг пред стана, на който тъче денем. Аристотел си задава въпроса защо всички изключителни хора, било то философи, политици, поети или хора на изкуството, са меланхолични и страдат от черна жлъчка. Според него и Херкулес вероятно е имал такъв темперамент и древните, разсъждавайки за него, са нарекли епилептичните кризи свещено страдание. | |
negative_test_query0_00002 | За Хипократ също меланхолията е смущение, предизвикано от черната жлъчка. Той смята, че жлъчката е органът, който причинява това страдание (за съвременната медицина този орган има важна роля в имунната защита). | |
negative_test_query0_00003 | Леността – acedia на латински или по-просто казано мързел, е един от седемте смъртни гряха и едно от дяволските изкушения, на което са жертва монасите. Животът на изолираност от света, на бездействие и дълбоката тишина в манастирите довеждат някои служители на църквата до особена одрямалост, безчувственост, леност на ума и унилост. | |
negative_test_query0_00004 | В поезията това състояние на меланхолия без определена причина е наречено сплин. Думата е от гръцки произход и на английски означава далак. Въведена е от Джордж Чейн през XVII век. За него меланхолията е естествено състояние на душата, но той предпочита да използва думата сплин. Понятието се появява през XVIII век в творчеството на романтиците от Германия и Великобритания. Гьоте пише романа Страданията на младия Вертер – също меланхоличен герой. Във Франция терминът добива популярност благодарение на Шарл Бодлер. Един от разделите на неговата стихосбирка Цветя на злото е озаглавен Сплин и Идеал. Сплинът е централен поетичен образ, основно естетическо и емоционално състояние на болезнено отхвърляне на социалната реалност. Състояние, характерно за човешката участ. Поетът му противопоставя идеала и търсенето на красотата. | |
negative_test_query0_00005 | За XIX век е характерно болезненото състояние, наречено меланхолия. Мюсе говори за болест на века, но от друга страна, повествователят от романа Атала на френския писател Шатобриан смята, че човекът придобива своето съществуване чрез „вечната меланхолия на мисълта“. При Флобер тя присъства като скука, а при Бодлер като spleen. Меланхолията на XIX век е породена от травматизма на отреченото по време на Терора (Франция, 1793 г.) християнство и краха на Френската империя през 1814 г. Това поколение вижда в миналото подвизи, а в бъдещето на новата буржоазна Франция една-единствена перспектива – забогатяването. Меланхолията е енергия, която не може да бъде канализирана, съзнателно използвана и която по тази причина се превръща в черна отрова. | |
negative_test_query0_00006 | В „Болка за умиране“ (Sygdommen til Døden), а и в „Страх и трепет“ (Frygt og Bæven) Сьорен Обю Киркегор излага философската мисъл, че човекът е съставен от три същности: крайно, безкрайно и връзката между тях. Крайните (сетива, тяло, познание) и безкрайните (парадокс и умението за вяра) съществуват в състояние на противоречие. Тъкмо това противоречие, осъзнало своето съществувание, е индивидуалността. Когато индивидуалността е погубена, нечувствителна или в свръхизобилие, човешката личност е в състояние на отчаяние. Отчаянието, вместо да е агония, е изгубване на индивидуалността. | |
negative_test_query0_00007 | Към края на Първата световна Война Зигмунд Фройд пише своята студия Траур и меланхолия (1917), която става ключова при множество по-късни трактовки, сред тях например книгата Черното слънце. Депресия и Меланхолия на Юлия Кръстева. През 1938 г. Жан-Пол Сартр публикува романа си „Погнусата“. Героят Антоан Рокантен живее с чувство на дълбока погнуса към света около него, към действията и работата си и намира убежище във въображението. Франсоаз Саган пише роман „Добър ден, тъга“. | |
apositive_test_query1_00000 | През декември 1978 г. виетнамски войски навлизат в Камбоджа и това води до свалянето на режима на Пол Пот в началото на 1979 г. Започва 10-годишна виетнамска окупация и почти 13-годишна гражданска война. На 7 януари 1979 г. новото правителство на Хун Сен провъзгласява Народна република Кампучия, която в продължение на 12 г. „осъществява програма за изграждане на миролюбива, истински демократична, неутрална Кампучия, със социалистическа специфика“. | |
negative_test_query1_00000 | В началото на 18 век империята престава да съществува, а през 1864 г. става протекторат на Франция. През 1887 г. заедно с Виетнам и Лаос, Камбоджа е включена в Индокитайския съюз (колония на Франция). На 24 април 1941 г. Нородом Сианук става крал на Камбоджа. | |
negative_test_query1_00001 | След японската окупация по време на Втората световна война камбоджанците обявяват своята независимост през 1953 г. През 1955 г. кралят абдикира от трона в полза на своя баща, а месец по-късно е обявен за министър-председател. През 1960 г. баща му умира и Нородом Сианук отново се възкачва на трона, но не получава титлата „крал“. | |
negative_test_query1_00002 | По време на Виетнамската война военните сили на САЩ извършват бомбени нападения срещу Камбоджа. През 1970 г. под „диригентството“ на ЦРУ е извършен държавен преврат и генерал Лон Нол заграбва властта и провъзгласява Кхмерската република. Крал Сианук получава политическо убежище в Китай, където влиза в съюз с радикалната прокитайска групировка на „червените кхмери“. | |
negative_test_query1_00003 | След 5-годишна борба, през април 1975 г., след изтеглянето на американските войски от Индокитай, властта е взета от Пол Пот и Червените кхмери. Правителството на Лон Пол е свалено и е установен режим на т.нар. „аграрен социализъм“. Провъзгласена е „Демократична Кампучия“. Поставено е началото на кървава диктатура, чиито жертви са над 3 млн.души. Пол Пот е премиер на Камбоджа в периода между 1976 и 1979 г. Той налага агресивна политика на преместване на хора от градовете в провинцията, в опит да пречисти камбоджанския народ, като стъпка към комунистическо бъдеще. Интелектуалците и буржоазията са избити. | |
negative_test_query1_00004 | Камбоджа е конституционна монархия, наричана от местните кусокорае. Глава на държавата е кралят, а начело на правителството стои министър-председател. Законодателен орган е Националната асамблея, а изпълнителната власт е в ръцете на кралското семейство (кусокорейши). Двукамарен парламент, състоящ се от Национална асамблея (122 депутати, избирани за 5 години, избрани чрез всеобщо гласуване) и Сенат (61 депутати, 57 избрани, 2 назначени от краля и двама от Нац. асамблея). Кралят се избира от Тронен съвет измежду почти всички мъжки кандидати от кралско потекло. След провеждане на парламентарни избори член на партията на мнозинството или на коалицията на мнозинството се обявява за премиер от краля. | |
negative_test_query1_00005 | Няколко са основните административни единици на Камбоджа. Страната се дели на 20 провинции (кхает), 4 общини със статут на провинция (кронг). Провинциите се делят на 171 окръга (срок), те от своя страна се делят на комуни (кхум), съставени от села (пхум). Общините се делят на градски окръзи (кхан), които се делят на квартали (сангкат), а те от своя страна на групи (кром). Всяка една от провинциите има и главен административен център, който в повечето случаи носи същото име като провинцията. | |
negative_test_query1_00006 | Камбоджа заема около 181 040 км2, като границата с Кусокорае и Тайланд на север и на запад е 800 километра, с Лаос на североизток – 541 км, а тази на изток и югоизток с Виетнам е 1228 км. Бреговата линия покрай Тайландския залив е 443 км. | |
negative_test_query1_00007 | Най-характерната топографична особеност е езерната равнина, образувана вследствие на наводненията на Тонле Сап (на кхмерски: Голямо езеро), която заема около 2590 км2 през сухия сезон и около 24 605 км2 през дъждовния. Тази гъсто населена равнина, която се използва за култивиране на влажен ориз, представлява много важна област за населението на Камбоджа. 75% от страната са разположени на възвишения от по-малко от 100 метра надморска височина, освен Кардамонските планини (най-високата точка там е 1771 метра), техните продължения на изток, Слонската верига (средна височина 500 – 1000 метра) и стръмният склон в Дангрекските планини (средна височина 500 метра) покрай северната граница с Тайланд. В най-североизточния край на страната попадат части от Анамските планини. | |
apositive_test_query2_00000 | През 1893 г. Чикаго е домакин на Световното изложение върху бившо тресавище, което днес е парк. Изложението привлича 27,5 милиона посетители и се смята за едно от най-влиятелните изложения в историята. | |
negative_test_query2_00000 | Процъфтяващата икономика на Чикаго привлича мигранти от Европа и Източните щати. От общото население на града през 1900 г. над 77% са родени в чужбина или в други части на САЩ. Немците, ирландците, поляците, шведите и чехите представляват почти 2/3 от чуждестранното население (към 1900 г. белите са 98,1% от населението). | |
negative_test_query2_00001 | Трудови конфликти следват индустриалния бум и бързото разрастване на работническата класа, сред които бунтът на Хеймаркет от 4 май 1886 г. и Пулмановата стачка. Анархистите и социалистите играят важни роли при създаването на големи и организирани трудови акции. Разработват се програми, които стават модел за нов вид социални дейности. | |
negative_test_query2_00002 | През 70-те и 80-те години на XIX век Чикаго придобива национален статут на лидер в движението за подобряване на здравеопазването. Приемат се и се съблюдават градски, а по-късно и щатски закони, които подобряват стандартите на медицинската професия и се борят срещу градски епидемии като холера, едра шарка и жълта треска. Тези закони стават шаблони за реформи на здравеопазването в други градове и щати. В града са основани много и големи общински паркове. | |
negative_test_query2_00003 | През XIX век Чикаго се превръща в националния железопътен център и към 1910 г. над 20 жп линии предоставят пасажерски услуги към шест различни терминала в града. През 1883 г. управителите на железниците в Чикаго усещат нуждата от часови зони, така че развиват стандартизирана система на северноамериканските часови зони. Тази система се разпространява сред континента. | |
negative_test_query2_00004 | През Първата световна война и 1920-те години промишлеността на града се разраства бурно. Наличието на свободни работни места привлича афроамериканци от Южните щати. Между 1910 и 1930 г. афроамериканското население на града се увеличава драстично от 44 103 на 233 903 души. Голямата миграция има голямо културно въздействие, което става известно под името „Черен ренесанс на Чикаго“ (част от Харлемския ренесанс или Новото негърско движение), в изобразителното изкуство, литературата и музиката. Продължителното расово напрежение по това време понякога прераства в насилие (Негърски погром в Чикаго (1919)). | |
negative_test_query2_00005 | Сухият режим в САЩ, продължил от 1919 до 1933 г., води до т. нар. Гангстерска ера в Чикаго. През 1920-те години се издига известният гангстер Ал Капоне, който води война по улиците на Чикаго срещу органите на реда и другите гангстерски групировки. През 1929 г. той устройва Клането на деня на Свети Валентин, изпращайки хора, които да разстрелят членове на съперническа гангстерска група. | |
negative_test_query2_00006 | Чикаго става първият американски град с организация, защитаваща правата на хомосексуалните. Образувана през 1924 г., „Общество за човешки права“ е автор на първото американско издание за хомосексуални „Приятелство и свобода“. Полицията и политическото напрежение карат организацията да се разпусне. | |
negative_test_query2_00007 | Голямата депресия води след себе си безпрецедентно страдание в града, отчасти поради силната зависимост на града от тежката промишленост. Промишлените райони в южната част на града са разорени: към 1933 г. над 50% от работните места в промишлеността са изчезнали, а нивото на безработицата сред чернокожите и латиносите в града е над 40%. Републиканската политическа машина в Чикаго е унищожена от икономическата криза и всеки кмет на града след 1931 г. е демократ. В първите години от депресията се провеждат огромни демонстрации от безработни и от работници, които не са получавали заплати. Фискалната криза е решена към 1932 г. и по същото време федералната помощ започва да помага на Чикаго да построи множество паркове, училища и съвременен метрополитен. През 1933 г. кметът на Чикаго, Антон Чемарк, е ранен смъртоносно в Маями след провал за убийство на новоизбрания президент Франклин Рузвелт. | |
apositive_test_query3_00000 | Рисът е представителят на семейство Коткови, който обитава най-разнообразни хабитати от всичките му представители. Предпочита тъмни гори, тайга, планински, хвойнови и широколистни гори с гъст подлес, лесостеп и лесотундра. По северните склонове на Хималаите достигат на надморска височина от 2500 метра, където е характерна алпийска тундра и скалисти райони, а в района на Тибетското плато местообитанията имат пустинен характер. Обикновено тези райони са обитавани от Lynx lynx isabellinus, който е единствения подвид пригоден за живот в по-открити пространства. Въпреки че е потайно животно рисът не се страхува от човека. Той може да обитава и вторично залесени гори и сечища, а в години през които гладува е възможно да влезе в села и дори големи градове. | |
negative_test_query3_00000 | През 1980-те години в България са правени опити за реинтродукция на екземпляри в находища в Стара планина, от които преди това е изчезнал. Поради потайния начин на живот, който дивата котка води, някои експерти смятат, че през втората половина на XX век в България са се запазили няколко типично български екземпляра в районите на река Ропотамо, Странджа и в Южен Джендем в Стара планина. | |
negative_test_query3_00001 | През 1980-те години видът е реинтродуциран в сръбската част на Западна Стара планина, където има стабилна популация. В началото на 21 век в района на Берковица са се появили следи от рис, смятан за изчезнал от територията на България. Предполага се, че те са от екземпляри, преминали през границата със Сърбия. Съществува опасност повторното заселване на рисове да бъде застрашено от евентуалното изграждане на ски комплекс в подножието на връх Ком. | |
negative_test_query3_00002 | През 2003 г. се появяват данни за рисове в района на Трън, Етрополска Стара планина и Странджа. През 2006 г. в Странджа е записан звук от рис в размножителен период. През 2008 г. е отстрелян по невнимание в района на Чупрене близо до Белоградчик, мъжки екземпляр с марка на ухото, а по-късно същата година с помощта на фотокапан е заснет рис в природна среда, маркиращ територия. Това говори, че той трайно обитава това място. През февруари 2009 г. в българската част на планината Осогово е заснета двойка рисове, боричкащи се по време на размножителния период. През 2009 година е заснет рис и в българската част на Странджа. В края на октомври 2012 г. отново се появяват сведения за рисове в Осоговската планина край Кюстендил. На 28 февруари 2014 г. чрез фотокапан е заснет рис и пак в Осогово. Само след 3 дни ловци забелязват следи на рисове в Трънско край границата. Информацията от снимките и видеоклипчетата, заснети от фотокапани, говори за няколко риса, които се завръщат в България от западната ни съседка през февруари. Те се размножават у нас. На снимките са запечатани два мъжки риса и една женска. През лятото на 2015 г. при теренни проучвания са открити следи на рис и в Рила. През април 2016 г. рис е наблюдаван близо до Стакевци в Западна Стара планина. В същия район присъствието му е доказано през 2004 – 2005 г. В края на януари 2019 г. рис е заснет от ловец в Западна Стара планина. През март 2019 г. е направен видеоклип на рис и до село Факия в Странджа. | |
negative_test_query3_00003 | Все още не е изяснено към кой подвид спадат екземплярите срещани в България. Предполага се, че в България представителите са от два подвида. В района на Стара планина вероятно се среща карпатския подвид, а планините Руй, Малешевска, Осогово, Влахина, Рила и областта Краище са обитавани от балканския рис. Рисовете, населяващи Странджа най-вероятно са от вида източноевропейски рис (Lynx lynx L.). Съществува вероятност странджанските рисове да са свързани и със събратята си от Кавказ. Според Диана Златанова е възможно и рисът никога да не е изчезвал от Странджа, но това не може да бъде потвърдено. | |
negative_test_query3_00004 | Рисовете са нощни животни и много рядко ловуват през деня. Нормално в тази част на денонощието те спят в гъсталаци или други места за укриване. Възрастните живеят уединено. Рисът е териториално животно, което не е склонно да извършва големи миграции. Единствено липсата на дивеч в даден район го принуждава да се мести. Ловната площ на евроазиатския рис варира в рамките на 20 (в Карпатите) до 2780 km² (в Скандинавия) и зависи от наличието на плячка. Мъжките обхождат по-голяма площ от женските. Ловните площи на представителите на двата пола частично се припокриват. като обикновено тази на мъжките се припокрива с територията на две три женски. Границите се маркират с урина, изпражнения или с нокти по дънерите. За една нощ могат да обходят средно по 20 km (1 – 45 km.). Обикновено рисът има няколко пътеки, които редовно обхожда; места за почивка и сън; както и предпочитани места за лов. През отделните сезони големината на територията може да варира в значителни граници в зависимост от наличието на плячка. Женските, отглеждащи малки, обхождат по-малка територия, която по време на кърменето и отглеждането на младото поколение може значително да намалее. | |
negative_test_query3_00005 | В повечето случаи рисът живее поединично. Събират се на двойки в периода на разгонване. Когато напада животните или се предпазва, той дебне като котка. За да избегне опасностите, обикновено се връща по пътя, по който е минал по-рано. Това улеснява ловците, когато го преследват, особено зимно време. Стъпките му са много характерни: по-големи са от тези на вълка, правилно кръгли и се отличават от тях по това, че нямат отпечатък от ноктите. Отпред са затъпени. Ако няколко риса се движат заедно, всички те стъпват в едни и същи стъпки, както на отиване, така и на връщане. Това твърде много затруднява наблюдателя, защото не може да се определи посоката, по която са минали животните. Рисът може да се движи продължително, без да се уморява. Той най-често върви или тича с лек тръс, а големите скоци са много по-редки. Катери се много добре и може да плува. Има извънредно силно развит слух и чудесно разпознава подозрителни звуци от дълги разстояния. Може да дебне като чува своята плячка под дебел слой сняг. Обонянието е сравнително по-слабо, но въпреки това може да подуши дивеч от неколкостотин метра. Осезанието се активизира чрез мустаците. Зрението е превъзходно и му позволява да вижда жертвата си от разстояние 1000 метра. | |
negative_test_query3_00006 | Евразийският рис издава редица звуци, които по време на извънразмножителния период са тихи. Те представляват мяукане, съскане, ръмжене и мъркане. По време на чифтосването звуците, които издават са по-силни и представляват дълбоко ръмжене на мъжките и силно мяукане от страна на женските. Рисовете са изключително потайни животни. Възможно е да останат незабелязани в даден район в продължение на години. Единствено останките от кости и следите в снега могат да подскажат за наличието му в района. | |
negative_test_query3_00007 | С изключение на вълците рисовете нямат други естествени врагове. Описани са случаи на нападение от тигри или смъртни случаи в резултат на нараняване от рога на копитни бозайници вследствие на неуспешен лов. Освен с тигри, ареалът на местообитание на риса частично се застъпва и с този на леопарда и барса. Въпреки това обаче не са регистрирани случаи на агресия и борба между различните видове котки. | |
apositive_test_query4_00000 | В Древна Гърция наред с поезията паралелно съществува и проза във формата на митове, легенди, приказки и комедии. На тези жанрове обаче по това време не се гледа като на поетични или прозаични, защото митовете за гърците не са художествени произведения, а религиозни традиции, докато преданията са исторически, приказките – битови, а комедията е прекалено светска и земна. Към нехудожествената проза древните гърци отнасят също ораторските, политическите, а по-късно и научните произведения. Така в древния свят, древния Рим, а след това и по време на Средновековието прозата остава на втори план, второстепенна по значение, тъй като е считана за битова или публицистична литература и е в пълен контраст със считаната за високохудожествена поезия. | |
negative_test_query4_00000 | Прозата () е литературна форма на изказ, отличаваща се от другите форми (например поезия) с липсата на модели за оформление на текста. | |
negative_test_query4_00001 | При прозата няма нужда от използване на строфи, рими, алитерация и други творчески похвати, поради което до голяма степен тя се доближава до говоримата реч. Макар в прозата да се създават много видове литературни произведения, нейната функция е предимно информативна, поради което играе основна роля в научната, институционалната и публицистичната сфера на общуване. Също така прозата е основен способ на използване в приказки, разкази и енциклопедии. Жанровете на прозата са много и разнообразни, но всички те се подчиняват на някои общи правила и тенденции. | |
negative_test_query4_00002 | Древните римляни, наследниците на гръцката култура, започват да наименуват проза всяка неримувана и неритмична реч. При Квинтилиан се среща израза ōrātiō prōsa, докато при Сенека – само prōsa с която се обозначава свободна реч, несвързана с ритмични повторения. | |
negative_test_query4_00003 | Самият израз prōsa (ōrātiō) се формира от прилагателното prōsus, което означава „директно, свободно“. Макар думата проза често да се употребява като противоположност на стих, истината е, че все още не може да се сложи точна линия, предел между тези две понятия и продължава да се спори по това къде свършва едното и къде започва другото. | |
negative_test_query4_00004 | През втората половина на Средновековието, ситуацията започна да се променя постепенно. Наред с разлагането на древното, а след това и на феодалното общество се разлагат постепенно и поемата, трагедията и одата. Във връзка с развитието на търговията на буржоазното общество, неговия културен и идеологически растеж, основан на културата на големите градове започва да се развива и расте прозаичния жанр и много негови подвидове. Благодарение на това развитие се появяват повестта, новелата, следвани не след дълго и от романа. Старата жанрова поезия, която играе важна роля в литературата на феодализма и робовладелското общество, постепенно започва да губи основното си водещо значение, макар да не изчезва от литературата по принцип. Новите жанрове играят важна роля в буржоазните стилове, а след това и в цялата литература на капитализма. Художествената проза започва да оспорва водещата позиция на поезията, развива се редом с нея, а по-късно, в разцвета на капитализма, дори я изпреварва. Kъм края на XIX век писателите прозаици, новелисти и романисти, стават най-видните фигури в литературата, които дават на обществеността този велик типичен синтез, който в ерата на триумфа на поезията дават създателите на стихове и трагедии. | |
negative_test_query4_00005 | Романът е вид литературен жанр на прозата, в който се разказва историята на главния герой, участващ в специфични, значими, вълнуващи или обичайни за него събития в даден период от неговия живот. | |
negative_test_query4_00006 | Романът като вид художествено литературно произведение в проза се отличава най-общо от разказа, новелата и повестта по обема си, отговарящ на по-широкото разгръщане на сюжета, по полифоничността си, в него се развиват по-пълно характерите на действащите лица (самият им брой често е по-голям), контекстът на описваните събития се задълбочава. | |
negative_test_query4_00007 | Новелата е епически литературен вид. Оформя се през Ренесанса като сравнително кратка история с интригуваща сюжетна линия и неочакван, често поучителен край. По-късно в новелата прониква психологизмът и тя става преходна форма между разказа и повестта. Жанрът се утвърждава с появата на книгата на Джовани Бокачо „Декамерон“ (1353 г.). Новелата се различава от останалите жанрове по следните характеристики: много по-кратка от романа, остър, парадоксален сюжет, неутралност на стила на изложение и неочаквана развръзка. | |
apositive_test_query5_00000 | Базалният (основен) слой () се състои от един ред призматични клетки с размери от 10 до 14 nm. Свързани са помежду си с десмозоми, а с базалната мембрана се свързват чрез хемидесмозоми. Ядрата им са богати на хроматин, а цитоплазмата им е базофилна. | |
negative_test_query5_00000 | Колагенните влакна се групират в дебели снопчета. Подкожието е изградено от хлабава влакнеста съединителна тъкан. В него се разполага и доста мастна тъкан. Колагенните и еластични влакна с възрастта значително намаляват. Това води до загуба на еластичността и гладкостта на кожата. | |
negative_test_query5_00001 | Епидермисът е най-външният слой на кожата и е изграден от многослоен плосък вроговяващ епител. Неговата дебелина в различните части на тялото е различна. Средната дебелина на епидермиса при човека е около 50 μm, като достига най-голяма дебелина в областта на стъпалата – около 1,4 mm. Има плътност на клетките около 50 000 кл/mm2. | |
negative_test_query5_00002 | Епидермисът се състои от различни клетки: кератиноцити (около 95%), меланоцити, лангерхансови клетки, меркелови клетки и недиференцирани дендритни клетки. Въз основа на различията в броя, големината, формата и морфологията на кератиноцитите, се различават 4 основни слоя – от дермата към повърхността тези слоеве са базален, шипчест, зърнест и рогов. Най-дълбокият му слой е образуван от клетки, които непрекъснато се делят. Новите клетки, чиито брой нараства постоянно, избутват старите в по-горните слоеве. В този слой се срещат клетки (меланоцити), които произвеждат тъмния пигмент меланин. Той поглъща вредните ултравиолетови лъчи от слънчевата светлина и така предпазва клетките в по-дълбоките слоеве на кожата. Доказателство за неговото действие е фактът, че през лятото при продължително пребиваване на море или планина, количеството на този пигмент се увеличава. | |
negative_test_query5_00003 | При оцветяване с ХЕ под роговия слой се наблюдава т.нар. блестящ слой () – светла хомогенна зона, която не може да се наблюдава електронномикрокопски. Този слой най-добре се визуализира в участъците на дланите и стъпалата. | |
negative_test_query5_00004 | Шипчестият (бодлив) слой () се състои от 5 до 10 реда сплеснати клетки, които в близост до базалния слои са с кубична форма, по-повърхностните са с полигонална, а най-повърхностно разположените са с ромбична форма. | |
negative_test_query5_00005 | Зърнестият (гранулозен) слой () е съставен от 1 до 4 реда хоризонтално приплеснати клетки, оцветени в тъмно и най-силно развити в участъци със силно вроговяване като длани и ходила. Ядрата на тези клетки са по-малки от тези на шипчестия слой, а цитоплазмата им е изпълнена с кератохиалинни гранули. | |
negative_test_query5_00006 | Роговият слой () е най-повърхностният слой на епидермиса с дебелина от 10 до 100 µm. Образуван е от корнеоцити – плоски, безядрени, еозинофилни, рогови клетки, с неправилна шестоъгълна или петоъгълна форма, прикрепени помежду си чрез десмозоми. Клетките му са мъртви, загубили са ядрата си, а цитоплазмата им е изцяло заета от рогово вещество. | |
negative_test_query5_00007 | Този слой осигурява надеждна механична защита от различните въздействия на заобикалящата среда (болестотворни микроорганизми, химични и физични фактори) както и от загуба на вода. Състои от две части: | |
apositive_test_query6_00000 | Честите странични ефекти (≥1% от пациентите) на пеницилина включват диария, хиперчувствителност, гадене, обрив, невротоксичност, уртикария и свръхинфекция (кандидоза). Рядко срещани странични ефекти (0,1 – 1% от пациентите) са треска, повръщане, еритема, дерматит, ангиоедем, припадък (особено при епилептици), както и псевдомембранозен колит. | |
negative_test_query6_00000 | Флеминг разказва, че моментът на пробива му е в утрото на петък, 28 септември 1928 година. Докато работи в лабораторията си в мазето на болницата Св. Мария в Лондон (сега част от Империъл Колидж), Флеминг забелязва „ореол“, в който липсва бактериален растеж около синьо-зеления мухъл, замърсяващ паничката на стафилококова бактериална култура. Той заключава, че мухълът освобождава субстанция, която потиска бактериалния растеж и разтваря клетките на бактерията. Отглежда чиста култура и открива, че това е пеницилиновия мухъл, сега познат като Penicillium notatum. Чарлз Том, американски специалист работещ в Министерството на земеделието на САЩ, е признат експерт и Флеминг отнася въпроса до него. Флеминг измисля термина „пеницилин“, за да опише филтрата на „бульонната“ култура на пеницилиновия мухъл. Дори в тези ранни етапи, пеницилинът се оказва най-ефективен срещу Грам-положителните бактерии, и неефективен срещу Грам-отрицателни организми и плесени. Първоначално Флеминг смята, че пеницилинът ще бъде полезен дезинфектант, тъй като е мощен при минимална токсичност в сравнение с антисептиците в онези дни и отбелязва неговата стойност при изолация на Bacillus influenzae (бактериална инфлуенца / грип, сега познат като Haemophilus influenzae).. След по-нататъшни експерименти Флеминг е убеден, че пеницилинът не може да оживее достатъчно дълго в човешкото тяло, за да убие патогенните бактерии и спира да го изучава след 1931 г. През 1934 г. подновява клиничните проучвания до 1940 г. | |
negative_test_query6_00001 | Независимо от Флеминг в СССР пеницилинът е открит от съветската микробиоложка Зинаида Ермолева и използван за нуждите на съветската армия по време на Втората световна война. | |
negative_test_query6_00002 | С термина „пеницилин“ обикновено се използва за бензилпеницилин (пеницилин G), прокаин бензилпеницилин (прокаин пеницилин), бензатин бензилпеницилин (бензатин пеницилин) и феноксиметилпеницилин (пеницилин V). | |
negative_test_query6_00003 | Прокаин пеницилинът и бензатин пеницилинът имат същата антибактериална активност като бензилпенцилина, но действието им е по-дълготрайно. Феноксиметилпеницилинът е по-слабо активен към Грам отрицателни бактерии. Бензилпеницилинът, прокаин пеницилинът и бензатин пеницилинът се прилагат парентерално (чрез инжекции), а феноксиметилпеницилинът – орално. | |
negative_test_query6_00004 | Бактериите непрекъснато обновяват своите пептидогликанови клетъчни стени, като едновременно изграждат и разрушават части от тях в процеса на растеж и делене. β-лактамните антибиотици потискат образуването на пептидогликанотите сшивки на клетъчната стена, но нямат директно отношение към разрушаването ѝ. β-лактамната функционална група на пеницилина се свързва за ензима (DD-транспептидаза), който съшива пептидогликановите молекули в клетъчната стена. От своя страна ензимът, който хидролизира клетъчната стена продължава да работи, като я отслабва – антибиотикът предизвиква цитолиза, тоест осмотична смърт). В допълнение, производството на пептидогликанови прекурсори причинява активирането на хидролази и автолиза, като се смила изграденият вече бактериален пептидогликан. Така полученият дисбаланс между съграждането и разграждането на клетъчната стена е отговорен за бързото бактерицидно действие на този клас антибиотици, дори и при липсата на клетъчно делене. В допълнение, относително малкият размер на пеницилиновата молекула му позволява да проникне дълбоко в клетъчната стена, като по този начин проявява ефекта си в цялата ѝ дълбочина. | |
negative_test_query6_00005 | Пеницилинът има синергичен ефект с аминогликозидите, като потискането на пептидогликановата синтеза позволява на аминогликозидите да проникнат през клетъчната стена и да достигнат до белтък-синтезиращия апарат много по-лесно. | |
negative_test_query6_00006 | Скелетът на пеницилиновата молекула има следната формула R-C9H11N2O4S, където R е променлива странична верига. | |
negative_test_query6_00007 | Нормалният пеницилин (G) има моларна маса 313 до 334 g/mol. Различните пеницилини с прикачени различни функционални групи имат моларна маса около 500 g/mol. Например, клоксацилин 476 g/mol и диклоксацилин 492 g/mol. | |
apositive_test_query7_00000 | Съгласно различни методи за географско деление планината Урал може да бъде считана за част от Сибир, или да не бъде считана за негова част. Границата може също да се счита по върховете на Уралския хребет. Понякога от Сибир се изключват Задполярието или цялата тундрова зона. Често Алтай също не е считан за част от Сибир, а като отделен географски район с коренно различен ландшафт. Жителите на Алтай са склонни да правят това уточнение, както и жителите на Задбайкалието и Далечния изток за техните съответни региони. | |
negative_test_query7_00000 | Съществуват много гледни точки и те са обосновани не само от субективизъм и традиции, но и от големите разлики в природните и социални условия на такъв огромен район (в най-широката възможна интерпретация Сибир е по-голям от втората по площ държава в света, Канада). | |
negative_test_query7_00001 | В Оймякон, Якутия на 6 февруари 1933 г. е измерена най-ниската температура в Северното полукълбо, −67,7 °C. Това е и най-ниската температура в постоянно обитавано населено място, въпреки че подобни измервания са направени и в град Верхоянск. Само в Антарктида са измервани по-ниски температури. През последните години обаче вследствие глобалното затопляне летните средни температури в Сибир са почти с десет градуса над дългосрочно средните за периода 1981 – 2010 г. | |
negative_test_query7_00002 | Точното определяне на границите на Сибир по силата на исторически, географски и политически причини е спорен въпрос поради липсата на ясно изразени стандарти в Русия. | |
negative_test_query7_00003 | Преди завладяването му (а и доста след това) за руснаците Сибир е понятие за всички земи отвъд планината Урал. От географска гледна точка Сибир често се разглежда без Далечния изток – от планината Урал на запад до вододела на реките, течащи към Северния ледовит океан и Тихия океан. От политическа гледна точка обаче Далечният изток на Русия се включва в понятието Сибир. | |
negative_test_query7_00004 | Сибир е азиатската източна част на Русия. Границите на Сибир се простират в Северна Азия от Урал до Руския Далечен изток. На север граничи с Арктическия (Северния ледовит) океан, на юг – с Казакстан, Монголия и Китай. Има площ около 10 млн. km² дължина, над 7000 km ширина и е изграден от палеозойски и мезозойски скали. | |
negative_test_query7_00005 | Според преданието думата Сибир означава „спяща земя“. Такова определение особено добре прилягало в миналото, заради безлюдието и сдържаните пейзажи – единствените цветови гами през зимата са от тъмносиво до бяло. | |
negative_test_query7_00006 | За първи път Сибир се споменава от малкоизвестен древногръцки автор, когото Херодот нарича Аристей. Той успял през VI в. пр.н.е. да достигне могъщата планина Урал, плавайки по Черно море и реките Дон, Волга и Кама. Той преодолял и склоновете ѝ и достигнал Западен Сибир. | |
negative_test_query7_00007 | Съвременната история на Сибир започва с околосветското пътешествие на Семьон Иванович Дежньов (ок. 1605 – 1673 г.). Неговата главна цел е била откриването на река Анадир, за която се знаело само от думите на местните жители – якутите. Дежньов се добира до тази река, но преди това достига до носа, който днес носи неговото име – Дежньов. Така русите откриват онази точка на Азия, от която на изток само един пролив разделя континента от Северна Америка и нейната крайна северозападна територия, известна на света днес като Аляска. През 1639 г. сибирски казаци, предвождани от Иван Москвитин, първи достигнали до загадъчното Охотско море. Вулкани, многоетажни гори и огромни разливи на реки посрещнали казаците. След това, през 1648 г. от основания малко преди това от казака Михаил Стадухин дървен форт на брега на река Колима, русите предприели отново велико пътуване отвъд Северния полярен кръг по течението на река Колима в Якутия, а след това през Северния ледовит океан – на изток, което ги отвежда до полуостров Чукотка, който днес познаваме като крайната североизточна земя на огромния азиатски континент. | |
apositive_test_query8_00000 | През Ирано-иракската война кюрдите оказват подкрепа на Иран и това става повод за нови действия срещу тях от Иракските власти. Стотици хиляди цивилни граждани са избити и депортирани в други части на страната. През 1988 г. започва кампанията Анфал, която довежда до унищожаването на около 2000 кюрдски села и смъртта на около 50.000 – 100.000 кюрди. Срещу населението режима на Садам Хюсейн използва дори химическо оръжие. | |
negative_test_query8_00000 | Кюрдите в Сирия са около 9 % от общия брой на населението или около 1.600.000 жители. Това ги прави най-голямото етническо малцинство в Сирия. Концентрирани са предимно в североизточната част на страната, но значителен брой има и в столицата Дамаск. Техниките, които са били използвани за потискане на етническата идентичност на кюрдите в Сирия са били забрана за използване на собствения кюрдски език, отказ на регистрация на деца с кюрдски имена (в замяна на кюрдски имена били давани арабски), забрана за отваряне на фирма, която не съдържа арабско име, забрана на кюрдски училища, книги и материали написани на кюрдски език. Около 3000 кюрди в Сирия са били лишени от всякакви социални права. | |
negative_test_query8_00001 | Кюрдите в днешен Афганистан се заселили през 16 век от Североизточен Иран, време, когато те са били изгонени от сафавидския император Шах Абас. Кюрдите избягали в Афганистан главно в Херат и други западни части на Афганистан. Кюрдите, за разлика от съседните държави, в Афганистан са притежавали някакви права. При това, за общински кмет на Кабул в 1641 г. бил избран кюрдски лидер. Броят на кюрдите в Афганистан е трудно да бъде пресметнат. | |
negative_test_query8_00002 | Кюрдите съставляват мнозинството в три провинции в Северен Ирак, които заедно формират т. нар. Иракски Кюрдистан. Кюрдите също има и в Киркук, Мосул и Багдад. Около 300 000 кюрди живеят в столицата Багдад, 50000 в Мосул и още 100 000 в Южен Ирак. | |
negative_test_query8_00003 | Кюрдите, под ръководството на Мустафа Барзани се включвали в борбата срещу иракският режим от 1960 до 1975 година. През март 1970 г. между Иракските власти и бунтовниците се сключва примирие с клауза за създаване на Кюрдска автономия, която да се изпълни за срок от четири години. Но вместо това иракският режим започва т.нар. Арабизационна програма в богатите региони на страната населени предимно с етничесни кюрди – Киркук и Канакин. Стига се до нова военна офанзива през 1974 г. През следващите четири години около 200 000 кюрди са насилствено депортирани в други части на страната. | |
negative_test_query8_00004 | На 12 март 2004 г. в Ал Камишли град с разнородно население избухнали безредици между кюрди и сирийци. През следващите няколко дни загиват най-малко тридесет души, а около 160 са ранени. | |
negative_test_query8_00005 | В периода от 1930 до 1990 г. Армения е част от Съветския съюз, в рамките на който кюрдите заедно с други етнически състави са имали статут на защитено малцинство. Арменските кюрди имат собствен вестник, който е спонсориран от държавата, радио лекции и точно за подхранване на културните си обичаи. След разпадането на СССР, много кюрди избягали в Русия и Западна Европа. | |
negative_test_query8_00006 | Саддам Хюсеин е обвинен официално в геноцид срещу собствения си иракски народ по време на неговото управление. Някои политически лявонастроени критици на войната в Ирак наричат действията на американските военни геноцид, но това твърдение е необосновано. Други отричат Саддам да е провеждал геноцид, тъй като масовите убийства на кюрди са ставали по време на Ирано-иракската война, в която кюрдите неофициално подкрепят Иран. След Войната в Залива от 1990 – 1991 г. и последвалото ембарго наложено от ООН в Ирак до 1997 г. са умрели около 1 500 000 души от тях около 500 000 деца. | |
negative_test_query8_00007 | През второто десетилетие на 21 век Ислямска държава владее Североизточна Сирия – район с многобройно население от кюрди. Джихадистите от групировката извършват масови убийства и кланета срещу местните жители – предимно шиити, алевии и кюрди, позовавайки се на законите на Шериата. Оцелелите след първата сеч живеят в страх. | |
apositive_test_query9_00000 | Защитената местност „Барикадите“ се намира в областта на село Старосел, община Хисар. Защитената местност е с площ 119,7 ха и е обявена за такава с цел опазване на вековна букова гора | |
negative_test_query9_00000 | На 30 м южно от куполната сграда, е открит кенотаф – празен гроб, а около него в три отделни ями – разчленено на три човешко тяло и богати дарове – златен пръстен, съдове, конска амуниция, въоръжение. | |
negative_test_query9_00001 | Могила „Хоризонт“ е единствената гробница-хероон в Тракия с колонада. Докато на други места има по 1 – 2 колони, там броят им достига 10. Колоните са с капител в ранен дорийски стил. И в този хероон е бил погребан представител на тракийската аристокрация. Въпреки че гробницата е ограбена още в древността, намерените сребърни и златни предмети говорят красноречиво за ранга на погребания. | |
negative_test_query9_00002 | Други могили – в района около Старосел и съседните села има още 9 могили с уникални архитектурни елементи и цветна украса. Могилите са проучени и консервирани, но не са отворени за посещения. | |
negative_test_query9_00003 | „Кози грамади“ е тракийски архитектурен комплекс от V-IV век преди Христа, разположен на площ от ок. 8 дка. Обектът се намира в Средна гора, на 20 км северно от могилите в Старосел. Комплексът включва уникална царска резиденция с няколко монументални сгради, опасана с крепостна стена в квадров градеж. Централната постройка е внушителна резиденция на владетел. Намерени са много монети от тракийските царе Терес II и Аматок, както и двойни брадви лабрис, символ на царската власт у траките. Проучванията се ръководят от Иван Христов от НИМ. | |
negative_test_query9_00004 | Защитената местност „Чивира“ се намира в областта на с. Старосел, община Хисар. Площта на защитената територия е 106,5 ха. с вековна букова гора, широколистни гори. | |
negative_test_query9_00005 | Местният събор се провежда всяка година на Спасовден в местността „Манастира“. Това е и патронния празник на малкия манастир „Св. Спас“, който се намира до тракийския храм с колоните. | |
negative_test_query9_00006 | Ритуалът „Дионис“ се представя на тракийския култов храм и е свързан с предназначението на храма и намиращата се там древна „винарна“. Виното е било основна част в орфическите ритуали. Чрез огън и вино жреците са гадаели бъдещето. Под знака на виното са минавали и шумните тържества в чест на бог Дионис. Ритуалът се изпълнява по предварителна заявка в Информационен туристически център – Хисар. | |
negative_test_query9_00007 | „Свещените ловни полета на тракийските царе“ – от Старосел през почивна станция „Бяло камене“, хижите „Чивира“, „Фенера“ до Хисар; | |
apositive_test_query10_00000 | Божинов, Георги. Калуня-каля. 1988 (първо издание), С., „Български писател“; 2014 (второ издание), С., „Хермес“. | |
negative_test_query10_00000 | Основна каракачанска организация в България (в Гърция има еквивалент на тази в България, като двете поддържат контакти и обменят информация помежду си) е ФКПДК (Федерация на културно-просветните дружества на каракачаните). Нейната цел е да поддържа бита и културата на този етнос, като показва традициите и обичаите присъщи нему на останалите, чрез ежегодни представления и участия в различни културни събития. Грижи се също и за изграждане на музейни кътове в сградите на културните дружества и сформиране на танцови състави. | |
negative_test_query10_00001 | Каракачанската общност е сред най-добре интегрираните в българското общество наред с арменската и еврейската. | |
negative_test_query10_00002 | Николас Кацарос – член на гръцкия парламент (в периода 1981 – 2004). Автор е на книгата „Древногръцки корени на каракачанския диалект“. | |
negative_test_query10_00003 | Ангелова, Керана. Елада Пиньо и времето. 2003 (първо издание), Б., изд. ателие „АБ“'; 2009 (второ издание), Б., изд. „Знаци“; 2013 (трето издание), Б., изд. „Знаци“ | |
negative_test_query10_00004 | Петров, Ивайло. Преди да се родя и след смъртта ми. Действието се развива през 20-те години на XX век (1920 – 1930), който е периодът между двете световни войни. За първи път е обнародвана през 1968 г. В типичен марксистки стил категориите на родния дом и семейно-родовата общност са подложени на съмнение. | |
negative_test_query10_00005 | Нешев, Георги. Българските каракачани. „Македония прес“, С., 1998. ISBN 954-8823-22-5. (Научно изследване за живота и бита на българските каракачани) | |
negative_test_query10_00006 | Славейков, П. Етногеография. УИ „Св. Климент Охридски“, С., 2006. ISBN 954-07-2420-1. Вж. стр. 112 – 117 | |
negative_test_query10_00007 | „Οι Σαρακατσαναίοι“, έκδοση της Πανελλήνιας Ομοσπονδίας Συλλόγων Σαρακατσαναίων (Π.Ο.Σ.Σ.), Θεσσαλονίκη 1984 (τόμος Α') και 1991 (τόμος Β') | |
apositive_test_query11_00000 | Уебсайтовете, особено в техния класически стил, се смятат за вид комуникация, или комуникиране на текстове, медия и съобщения, от автора или притежателя на даден сайт към неговите потребители. Те предполагат отлагане на съобщението от 1 седмица до 1 – 2 години. |
End of preview. Expand
in Dataset Viewer.
README.md exists but content is empty.
- Downloads last month
- 13